Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга. Тя е дълга около 2857 километра, извира в Шварцвалд, тече от запад на изток и се влива в Черно море. Водосборният ѝ басейн е около 817 000 квадратни километра и обхваща територии на деветнадесет държави, а самата река минава през десет — повече от всяка друга река в света. Това я прави не просто воден обект, а общоевропейска инфраструктура.
За България Дунав е северната граница. Българският участък е дълъг 470 километра и започва при устието на Тимок, близо до Видин, а свършва при Силистра. Реката тук е широка, с пясъчни плитчини, ръкави и острови. Най-големият български остров е Белене с площ около 41 квадратни километра, а освен него има Козлодуй, Вардим, Батин и други. Островите се местят, когато реката промени коритото си.
Водният режим следва планините, от които идва водата. Пълноводието е през пролетта и началото на лятото, когато се топят снеговете в Алпите и Карпатите; тогава нивото се покачва с метри и реката залива ниските тераси. В края на лятото и през есента нивото пада, а при студени зими отделни участъци замръзват. Затова бреговете са укрепени с диги, а крайречните низини са оставени като естествени буферни площи.