България има сухоземна граница с пет държави и морска граница с Черно море. Общата дължина е около 2245 километра, но това число се дели на три различни вида: 1181 километра сухоземни, 686 километра речни и 378 километра морски. Разделението не е формалност, защото трите вида изискват различни служби, техника и бюджет. Речната граница се мести с коритото, морската се измерва от брега, а сухоземната се маркира с просеки и знаци, които трябва да се поддържат.
Северната граница е с Румъния и е дълга 609 километра. От устието на Тимок до Силистра тя следва талвега на Дунав на протежение от 470 километра, а след това става сухоземна — 139 километра от Силистра до нос Сиврибурун. По реката има десетки острови, най-големият от които е Белене. Тяхната принадлежност се определя от смесена българо-румънска комисия, защото коритото се променя и старите карти остаряват.
Южната граница е най-дългата — 752 километра, от които 493 с Гърция и 259 с Турция. Тя е и най-разнообразната по релеф. Започва от устието на Резовска река, минава през Странджа и Дервентските възвишения, пресича долината на Тунджа при Капитан Андреево, после минава през Родопите, долината на Места, Стъргач, Славянка и долината на Струма, за да стигне до връх Тумба в Беласица. Там се събират три държави.