Релефът на България се дели на три големи дяла. На север е Дунавската равнина, по средата — Стара планина с Предбалкана и Средногорието, а на юг — Рило-Родопският масив с котловините и долините между него. Тази подредба от север на юг е основната схема, по която се четат и климатът, и водите, и пътищата. Тя обяснява защо една малка страна има толкова различни пейзажи на разстояние от стотина километра.
Средната надморска височина е около 470 метра, а близо 70 на сто от територията лежи под 600 метра. Тези числа подвеждат, ако човек си представи равна страна: България е предимно хълмиста и котловинна, с ясно изразени планински вериги. Най-високата точка е Мусала в Рила — 2925 метра, най-високата точка на целия Балкански полуостров. Втората по височина планина е Пирин с Вихрен (2914 метра), а Стара планина стига 2376 метра при връх Ботев.
Произходът на тези форми е различен. Рило-Родопският масив е стар, силно разломен и издигнат като блокове, в него има широки била, стъпала и котловини. Стара планина е нагъната верига, образувана при свиване на земната кора, и затова е тясна, дълга около 550 километра и с ясно изразено било. Разликата се вижда от всяка висока точка: едната планина изглежда като стена, другата — като разцепено плато.