България заема източната част на Балканския полуостров и е една от малкото европейски държави, които са едновременно балкански, дунавски и черноморски. Територията ѝ е 110 994 квадратни километра, а разстоянията по въздушна линия са около 520 километра от запад на изток и около 330 километра от север на юг. Страната лежи между 41°14′ и 44°12′ северна ширина и между 22°21′ и 28°36′ източна дължина, тоест изцяло в Северното и в Източното полукълбо. Исторически земите ѝ обхващат части от Мизия, Тракия и Македония.
Положението не е просто справка за атласа. Балканският полуостров е тясно място между две морета и няколко континентални посоки, а през него исторически минават пътищата от Централна Европа към Мала Азия. Римският военен път, който свързва Сингидунум с Константинопол през Сердика, е само един пример. Днес същите коридори съществуват като магистрали и железопътни линии, защото релефът отново предлага малко на брой удобни прохода, а търговията избира най-евтиния от тях.
На север положението се определя от Дунав. Реката затваря страната и същевременно я свързва с Централна Европа: по нея плават кораби до Виена и по-нататък, а бреговете ѝ са осеяни с пристанища. Тя е широка и в българския си участък предимно равнинна, но брегът е нисък и при пълноводие уязвим. Затова северната граница е едновременно удобна за транспорт и трудна за отбрана — качество, което България дели с всички дунавски държави.