Малка страна е, но се намира на кръстопът между континентален, средиземноморски и степен климат. Планините, морето, Дунавът и низините се срещат на разстояние от няколкостотин километра. Затова тук има местообитания — от пясъчни дюни и влажни зони до високопланински ливади и стари гори — които в Европа са рядкост. Част от видовете и подвидовете се срещат само на Балканите или само в България. Това разнообразие не е украшение, а условие за устойчивост: по-богатата система се възстановява по-лесно.
Опазването има дълга история. Витоша е обявена за народен парк през 1934 г. и е един от най-старите паркове на Балканите. Първите резервати — Силкосия, Боатин, Джендема — са създадени за научни изследвания и за защита на стари гори. През социализма защитените територии се разширяват, но едновременно с това се строят язовири, пътища и курорти. Този конфликт между развитие и опазване не е приключил и днес.
Днес законът дели защитените територии на категории. Резерватът е най-строгата: там не се влиза без разрешение и не се строи. Националните паркове са три — Рила, Пирин и Централен Балкан, с обща площ около 193 хиляди хектара, или около 1,7 на сто от страната. Природните паркове са единадесет, между които Витоша, Странджа, Златни пясъци, Врачански Балкан, Шуменско плато, Русенски Лом, Персина, Беласица. Има още защитени местности и природни забележителности — общо над хиляда обекта, които покриват около пет процента от територията.