Влез в стара гора и първото, което усещаш, е разликата в температурата. Въздухът е по-хладен, мирише на гниещи листа и влага, а под краката има дебел слой мека почва. Нищо от това не се вижда на снимка от дрон. Гората не е съвкупност от дървета, подредени на разстояние, а система от слоеве, връзки и процеси. Сянката е само най-видимият ѝ продукт. Онова, което прави гората гора, се случва в мъртвата дървесина, в почвата и във водата, която тя задържа. Затова гората се измерва с възраст и с дебелина на почвата, не с брой дървета.
Първата функция е водна. Корените и почвата поемат валежите и ги освобождават бавно, вместо да ги изпуснат наведнъж към реката. Затова гората намалява върховете на приливните вълни и поддържа изворите през сухия сезон. Втората е охлаждаща: дърветата изпаряват вода през листата и това поглъща топлина, а сянката намалява нагряването на земята. Всяко дърво работи като бавна помпа и като сенник едновременно. Изсичането премахва и двете наведнъж. Водата, която гората задържа, после се връща във въздуха и вали на друго място — това е част от регионалния климат.
Третата функция е въглеродната, но тя е по-сложна, отколкото изглежда. Млада гора расте бързо и поема много въглерод, но съхранява малко, защото дърветата са малки. Стара гора расте бавно, но е натрупала огромно количество въглерод в стволовете, в корените и в почвата. Ето защо най-важното за климата често не е да засадиш ново дърво, а да не изсечеш старо. Разликата между двете е разликата между поток и запас. Поради това и изчислението толкова дървета компенсират толкова емисии е вярно само докато дървото стои. Това е и причината старите гори да се наричат невъзстановими в човешки срок.