Склонът стои, защото теглото му се държи от триене и от здравината на материала. Водата променя и двете. Когато дъждът попие в глината, порите се пълнят, налягането на водата вътре расте и частиците се отдалечават една от друга — триенето пада. Ако в основата на склона има река или море, което отнема опората, равновесието се губи още по-бързо. Тогава масата тръгва по най-слабата повърхност, която геолозите наричат повърхност на хлъзгане.
Движението има различни форми. Свлачището е бавно или бързо плъзгане на цял блок по наклонена повърхност; понякога то се движи сантиметри в годината и се забелязва само по напуканите стени. Срутището е падане на скални блокове от стръмен венец. Кално-каменният поток е смес от вода, пръст и камъни, която се движи като тежка течност и има огромна сила. Има и пълзене — почти незабележимо бавно движение, което огъва дърветата и стълбовете.
България е страна със силно изразени свлачищни процеси. Северното Черноморие — Варна, Каварна, Балчик — е известно с големи свлачища, защото вълните подкопават брега, а глинестите пластове поемат вода. Дунавският бряг при Никопол, Оряхово и Свищов също е податлив: реката отмива основата, а високите води насищат склоновете. В Родопите и Стара планина свлачища се активират след обилни валежи и снеготопене. Картите на геоложкия риск показват, че значителна част от страната е уязвима.