Реката е система с капацитет. При нормални води тя се побира в коритото си, а при порой дебитът може да скочи многократно за часове. Когато водата надхвърли капацитета, тя излиза на заливната тераса — равната ивица, която реката сама е построила с наносите си. Това не е авария, а нормално поведение на реката. Проблемът започва, когато на тази тераса има къщи, пътища и складове и когато водата няма къде да се разлее.
Наводненията имат различна скорост. Речното наводнение се покачва с часове или дни, след дълги валежи или топене на снегове, и оставя време за предупреждение. Поройното, внезапно наводнение се събира в малък водосбор за минути: интензивен дъжд пада върху стръмен склон, дерето се пълни и водата слиза като стена. Градското наводнение е следствие от асфалта и канализацията, която не поема обема. Крайбрежното идва от морето при буря и високо ниво. Всяко има различна динамика и различен начин да се посрещне.
Човекът увеличава наводненията по няколко начина. Запечатването на почвата с асфалт и бетон намалява попиването и увеличава повърхностния отток. Изправянето и стесняването на реките ускорява водата. Застрояването на заливните тераси слага хора точно там, където реката е свикнала да излиза. Дигите защитават едно място, но качват водата нагоре и създават усещане за сигурност, което насърчава още строеж зад тях. Когато дигата се скъса, щетата е по-голяма от тази без нея.