Огънят има три условия: гориво, кислород и топлина. В гората горивото е навсякъде — листа, игли, клони, суха трева, а понякога и дърветата. Кислородът е във въздуха. Липсва само топлина, и тя обикновено идва от човек: кибрит, цигара, искра от машина, горящо стърнище. Когато горивото е сухо и въздухът е горещ, една искра стига. Затова пожарната опасност се измерва не само по температурата, а по влагата на горивото, вятъра и продължителността на сухия период.
Пожарите не са еднакви. Ниският, повърхностен пожар гори трева, храсти и мъртва постеля и се движи бързо, но често оставя дърветата живи. Върховят пожар влиза в короните на иглолистните дървета и тогава гасенето става изключително трудно, защото огънят се движи над земята. Подземният, торфен пожар тлее в дебелия органичен слой, понякога месеци, и може да избухне отново след седмици. Всеки тип иска различна тактика и различна техника.
По-голямата част от горските пожари в Европа и в България започват заради човешка небрежност или умисъл. Изгаряне на стърнища и растителни остатъци през сух сезон, захвърлена цигара, огън за скара в гората, искри от селскостопанска техника, повредени електропроводи. Мълниите също палят, но са малцинство. Това е важна подробност, защото променя посоката на усилията: по-евтино е да се обясни и да се забрани, отколкото да се гаси.