Снежинката е кристал, а не замръзнала капка. В облака при температури под нулата водната пара се вгнездва в микроскопични частици — прашинки, пепел, кристалчета лед — и започва да расте в шестоъгълна решетка. Шестолъчната симетрия идва от структурата на леда: молекулите вода се подреждат в шестоъгълна мрежа и разклоненията растат по три посоки. Затова всички снежинки имат шест лъча, но почти всяка е различна по детайли, защото пътят ѝ през облака е различен по температура и влажност.
Снегът, който пада, не остава такъв, какъвто е паднал. В снежната покривка кристалите се променят: ъглите се заоблят, зърната растат, плътността се увеличава. Тези промени се наричат метаморфоза и зависят от температурния градиент в дебелината на снега. На повърхността може да се образува крехка кора, а вътре — слоеве от ъглести, ронливи кристали, които не държат. Точно такива слаби слоеве са причината голяма част от лавините да тръгват: те се късат като цип и цялата плоча над тях поема надолу.
Прясната суха снежна покривка е изненадващо лека: един сантиметър вода се съдържа в около десет сантиметра сняг, а понякога и в двадесет. Затова метър сняг не е метър вода. Но когато снегът се уплътни, съотношението се променя и при топене водата идва бързо. Снежната покривка има и друга роля: тя отразява голяма част от слънчевата светлина обратно в атмосферата, изолира почвата от студ и пази корените на есенниците. Пролетното топене пълни реките и язовирите — в планините снегът е воден резервоар, който работи без бетон.