Почвата започва с разрушаване. Скалата се напуква от температурните разлики, от замръзващата вода в пукнатините, от киселините, които отделят лишеите и корените. Физическото и химическото изветряне дават натрошен минерал, но той още не е почва. Почва се получава, когато в него се натрупа органична материя и когато в него се заселят живи същества. Руският изследовател Василий Докучаев описва това като резултат от пет фактора: климат, материнска скала, релеф, организми и време. Всеки от тях може да ускори или забави процеса, но нито един не работи сам.
Разрезът на почвата прилича на книга с няколко страници. Най-горе е тъмният хумусен хоризонт, наситен с разложени останки; под него минералният хоризонт, в който водата отлага глина, желязо и карбонати; най-долу е материнската скала, която постепенно се разпада. Между частиците остават пори — около половината от обема на добрата почва е празно пространство, запълнено с вода или въздух. Съотношението между тях решава дали корените ще дишат, дали водата ще попива и дали микроорганизмите ще работят.
В един грам почва живеят милиарди бактерии, километри гъбни нишки и десетки хиляди други организми. Гъбите образуват микориза с корените и доставят на растението фосфор и вода в замяна на захари. Дъждовните червеи раздробяват и размесват мъртвата материя; Чарлз Дарвин посвещава на тях цяла книга и изчислява колко пръст те пренасят от дълбочина на повърхността. Бактериите затварят кръговрата на азота. Без този екип от невидими работници листата биха останали да лежат, а хранителните вещества — заключени в тях.