Светлината, която виждаме, е малка част от електромагнитния спектър — от около 380 до 700 нанометра. Когато слънчевият лъч влезе в атмосферата, молекулите на азота и кислорода разсейват по-силно късите вълни, защото разсейването зависи обратно пропорционално на четвъртата степен на дължината на вълната. Затова небето е синьо, а сенките на снега изглеждат сини: те са осветени от разсеяна синя светлина.
При залез лъчът минава по-дълъг път през атмосферата — десетки пъти по-дълъг, отколкото в обед. Синьото се разсейва напълно по пътя, а до окото стигат оранжевото и червеното. Същото обяснява защо далечните планини изглеждат сини: между нас и тях има въздух, който добавя синя светлина към гледката. Това е и причината планинските снимки да изглеждат „измити“ — атмосферата слага воал върху всеки контраст.
България получава между 2 000 и 2 400 слънчеви часа годишно. Най-много са в южните долини и по Черноморието, най-малко — в планините и в северните котловини, където облачността е по-голяма. Дължината на деня се мени силно: в София на 21 юни слънцето е над хоризонта около 15 часа и 20 минути, а на 21 декември — около 9 часа. Височината на слънцето в обед също се променя — от около 71 градуса през юни до 24 през декември.