Въздухът е смес от газове и микроскопични частици. По обем в него има около 78 на сто азот, 21 на сто кислород, близо един процент аргон и около 0,04 на сто въглероден диоксид. Водната пара е променлива — от почти нула до няколко процента, — а прахът, саждите и солите са в такива малки количества, че не се виждат. Но именно тези следи решават дали въздухът е чист.
Замърсителите се делят на първични и вторични. Първичните излизат директно от комина или от ауспуха: фини прахови частици, серен диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид, бензопирен. Вторичните се образуват в атмосферата — озонът например се създава през летните дни, когато слънцето действа на азотни оксиди и летливи органични съединения. Затова един и същ град може да има различен проблем през януари и през юли.
Най-важният показател са фините прахови частици. ФПЧ10 са с диаметър под 10 микрометра и стигат до бронхите; ФПЧ2,5 са под 2,5 и влизат в алвеолите, а оттам — в кръвта. Те не са едно вещество, а смес от сажди, минерали, метални оксиди и органични съединения, и точно затова са опасни: носят със себе си това, което е изгоряло. В българските градове зимният им пик съвпада с отоплителния сезон.