Сезоните са начинът, по който хората делят годината, но в науката има три различни определения. Метеорологичните сезони са тримесечия: зимата е декември–февруари, пролетта — март–май, лятото — юни–август, есента — септември–ноември. Астрономическите започват с равноденствията и слънцестоенията. Фенологичните се определят от природата — от разлистването, цъфтежа, прелета на птиците. И трите са верни, но описват различни неща.
Пролетта е най-нестабилният сезон. През март времето се сменя на всеки няколко дни: топъл южен вятър, после сняг, после дъжд. Снегът в планините се топи и реките пълнеят, а в котловините студени нахлувания връщат слана до средата на май. Затова ранните цветове на бадема и кайсията често измръзват, а градинарите чакат Гергьовден, за да са сигурни. Пролетта идва от юг на север и от ниско на високо — в Санданско е с две-три седмици по-рано, отколкото в София.
Лятото е горещо, а в равнините — и сухо. В Тракия и Дунавската равнина температурите минават 35 градуса, а нощите в градовете остават топли, защото бетонът отдава натрупаната през деня топлина. По морето водата стига 24–25 градуса, а бризът прави жегата по-поносима. Валежите са кратки и силни, често с градушка, а в планините следобедът почти винаги носи облак и дъжд. Периодите без дъжд могат да продължат седмици и тогава се говори за суша.