Националният парк е категория, която в България има само три представителя: Пирин, Рила и Централен Балкан. Заедно те заемат близо 193 000 хектара — около 1,7 на сто от страната, — но значението им е по-голямо от площта. Това са територии, в които няма населени места, няма сеч за дървесина и няма строежи, а екосистемите се развиват без стопанска намеса. Паркът не е градина: той е място, където природата работи сама.
Пирин е най-старият. През 1962 година е обявена най-красивата част на планината като Народен парк „Вихрен“, през 1974 година името става „Пирин“, а след закона от 1998 година статутът е прекатегоризиран в национален парк. Днес той обхваща 40 332 хектара, а през 1983 година е вписан в Световното природно наследство на ЮНЕСКО — заради ледниковия релеф, езерата и горите от бяла мура. В границите му попадат резерватите „Баюви дупки — Джинджирица“ и „Юлен“.
Пирин е варовита планина, изградена от мрамор, и това се вижда в цвета на скалите и в острите била. Вихрен е висок 2 914 метра, а над 100 езера лежат в циркусите — следи от малки ледници, които са се спускали тук преди десет-дванайсет хиляди години. По варовитите склонове растат растения, които не се срещат другаде на Балканите, а бялата мура — балкански ендемит — образува цели гори. Затова Пирин е и ботаническа лаборатория, и любима планина на стотици хиляди туристи годишно.