България има малко естествени езера и почти всички са или ледникови, или крайморски. Ледниковите са близо 400 — над 200 в Рила и 186 в Пирин. Те са разположени в циркуси, където ледът е издълбал дъно и е оставил морена като бент. Затова са студени, бистри и сравнително дълбоки: най-голямото на Балканите, Смрадливото в Средна Рила, е 212 декара, 24 метра дълбоко и лежи на 2 294 метра. Водата му се използва за регулиране на Рилската каскада.
Всяко езеро има характер. Седемте рилски езера се спускат стъпаловидно и цветът им зависи от дъното, от дълбочината и от водораслите; някои изглеждат зелени, други сини, трети тъмни. Поповото езеро в Пирин е 123,6 декара и 29,5 метра дълбоко — най-голямото в планината. Леденото езеро под Мусала е сред най-високите на полуострова. Зимата тези езера замръзват за месеци, но под леда водата остава течна и жива: рибите слизат по-дълбоко и пестят енергия.
Другата група е на брега. Бургаското езеро е най-голямото естествено в страната — 28 квадратни километра, но дълбоко само 1,3 метра. То е лиман: крайбрежен залив, който постепенно се е отделил от морето с пясъчна коса. Същото важи за Варненското, Поморийското и Мандренското езеро. Тези водоеми са плитки, солени до различна степен и изключително богати на живот — и именно затова са уязвими: малко замърсяване променя целия им баланс.