Странджа е ниска планина с висока цена за географията. Най-високият ѝ връх на българска територия — Градище — е само 709 метра, а средната височина е около 200. Общата площ е близо 10 000 квадратни километра, но само около 35% от нея са у нас; останалото е в Турция. И все пак това е планина: с дълбоки долини, с гори, които не са били изсичани до корен, и с бряг, който свършва в морето при Синеморец и Силистар.
Причината е възрастта и климатът. Странджа е стар масив, изгладен от ерозия, с две денудационни нива — следи от периоди, в които планината е била почти равна. Климатът е преходно-средиземноморски: мека зима, ранна пролет, сухо лято, а по североизточните склонове се усеща и Черно море. Затова тук растат странджански дъб, лавровишня и рододендрон — вечнозелени храсти, които в останалата част на страната са рядкост. Флората е 1 665 вида, с десетки реликтни и ендемични растения.
Реките са две. Велека е дълга 147 километра, извира на 664 метра и тече в дълбока, обрасла долина; Резовска — 112 километра — е и граница с Турция. Двете оформят лонгозни гори с ясени, елши и лиани, които на места приличат на джунгла. В устията им има пясъчни коси, а водата е достатъчно чиста, за да живеят в нея видове, изчезнали другаде. Лонгозът не е просто гора до вода — той е гора, която живее с наводненията.