Беласица е тясна, дълга и разподелена. Дълга е 63 километра, средната ѝ ширина е 7–9 километра, а общата площ — 670 квадратни километра. Най-високият връх е Радомир — 2 029 метра. Три държави си поделят планината: Гърция около 45%, Северна Македония около 35% и България около 20%. На връх Тумба (1 880 метра) се събират трите граници — рядка точка, в която един камък принадлежи на три карти и три езика.
Българската част е най-ниската и най-зелената. Природен парк „Беласица“ е обявен на 28 декември 2007 година и обхваща 11 732 хектара — по-голямата част от българския дял. Гората тук е необичайна: питомният кестен образува пояс по северния склон, дълъг около 45 километра и стигащ до 900–1 000 метра. Кестеновите гори са остатък от по-топъл климат и са едни от малкото в Европа, които още дават плод. През есента хората от Подгорието събират кестени по същите пътеки, по които са ги събирали дядовците им.
Водата е мека и постоянна. Валежите са 700–1 000 милиметра, а по-високите части и подножието получават повече заради орографския ефект — планината спира влажния въздух. Оттук слизат малки реки и потоци, които хранят Струмешница и носят вода към Сярското поле. Под южния склон, вече в Гърция, лежи Бутковското езеро (Керкини) — голям водоем, който се вижда от билото и който прилича на море, ако го гледаш от 2 000 метра.