Родопите са огромни и ниски едновременно. На българска територия заемат 14 738 квадратни километра — около 82% от цялата планина, — но средната им височина е само 785 метра. Най-високият връх, Голям Перелик, стига 2 190 метра. Това е стар масив: издигнал се е отдавна, след което е бил изглаждан от ерозия милиони години. Затова тук няма алпийски стени и остри зъбери, а плата, плавни била и дълбоко врязани долини — планина, която се вижда по-добре отвътре, отколкото отдалеч.
Водата е главният архитект. Варовиците и мраморите се разтварят във вода, особено ако тя е кисела, и след хиляди години в скалата остават кухини и канали. Реките намират тези пукнатини и вместо да текат по повърхността, слизат под нея. Триградското ждрело е дълго около 7 километра, а същинската му тясна част — 2–3 километра, всечена до 350 метра в мрамор. Буйновското ждрело е 7 километра и е най-дългото в страната. По дъната им текат реки, които изчезват в понори и излизат на километри по-надолу като извори.
Пещерите са продължение на същата логика. Ягодинската е дълга 10,5 километра и е в мрамор — рядкост, защото повечето пещери у нас са във варовик; температурата вътре е около 6 градуса. Дяволското гърло в Триградското ждрело е пропаст: входът е отвесен, вътре има водопад, а въздухът е около 8 градуса. Снежанка, Ухловица и стотици по-малки галерии правят Родопите един от най-богатите карстови райони в Европа. Пещерата не е украшение, а тръба от водната система.