Пирин е планина от камък, който се разтваря. Площта ѝ е 2 585 квадратни километра, дължината — 66 километра, а Вихрен стига 2 914 метра. Вътрешното ядро е гранитно, но върху него и по периферията лежат стари метаморфни скали — гнайси, шисти и мрамори. Мраморът е това, което прави Пирин различен: той е варовикова скала, която водата разтваря, и докато гранитните върхове са се заобляли и снижавали, мраморните са останали остри. Затова най-високите точки днес са мраморни.
Ледът е вторият скулптор. По време на последното заледяване в планината са работили 35 циркуса — Валявишки, Бъндеришки, Василашки, Поповоезерен и други. Всеки от тях е увеличил дъното си с движение на лед и е оставил морена, която задържа вода. Днес в тези циркуси има 186 езера. Те са студени и бистри, защото са сравнително дълбоки и се пълнят от сняг, а не от реки с тиня. Най-голямото е Поповото езеро — 123,6 декара и 29,5 метра дълбочина в Поповоезерния циркус.
Малко парче лед е още живо. Под северната стена на Вихрен, в циркуса Големия Казан, на 2 425–2 480 метра лежи Снежника. Това е микроледник — остатък от по-голям ледник, който е съществувал през последното ледниково време, и най-южният в Европа. До него е Бански Суходол. Те не са ледници в алпийския смисъл: дебелината им се мери в метри, а измерванията показват свиване. За климатолога това е малък, но четим архив — лед, който помни годините си.