Навигацията в телефона работи, защото някой е приел, че времето не е еднакво за всички. Сателитите летят бързо и са по-далеч от масата на Земята, а тези две неща променят хода на часовниците им. Ако не се коригира, грешката се натрупва и стрелката на картата се измества с метри за минути. Никой не мисли за това, когато търси адрес. Теорията на относителността е вградена в ежедневието толкова дълбоко, че я забелязваме само когато се развали. Затова теорията не е екзотика, а инженерна константа в ежедневието.
Специалната относителност започва с едно странно наблюдение: скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели, независимо как се движат. Ако това е вярно, тогава нещо друго трябва да се променя — времето и дължината. Движещият се часовник тиктака по-бавно, а движещото се тяло се скъсява по посока на движението. Ефектите са малки при ежедневни скорости и стават големи при скорости, близки до светлинната. Това не е оптична измама; това е разлика в самата координатна система. Затова е по-точно да се каже, че времето е част от физиката, а не фон, на който тя се случва.
Общата относителност добавя гравитацията. Масата не тегли през празното пространство, а изменя неговата геометрия, а телата следват най-правия възможен път в тази геометрия. Ето защо планетите обикалят, а светлината се пречупва край тежки обекти. Оттук идват и странните следствия: времето тече по-бавно близо до маса, а силното гравитационно поле може да го спре от гледна точка на далечен наблюдател. Нито едно от тези неща не е било очевидно преди да бъде измерено. Поради това гравитацията не е сила в обичайния смисъл, а форма на пространството. За тази причина геометрията замества силата в описанието.