Влез в стая, боядисана в светло синьо, и усети как пространството сякаш се разширява и охлажда. Излез и влез в стая в наситено оранжево — същата стая, същият размер, но усещането е, че стените са се приближили. Нищо не се е променило освен дължината на вълната, която отразява боята. Тялото реагира преди ума: кожата, очите и вестибуларният апарат четат цвета като информация за средата. Затова теорията на цветовете не е поезия. Затова изборът на цвят в една стая е решение за това какво ще правиш в нея, а не само как ще изглежда тя. Тя е описание на това как окото и мозъкът обработват сигнал.
Основата е физическа. Бялата светлина съдържа всички дължини на вълната. Когато падне върху повърхност, част от тях се поглъщат, а други се отразяват. Това, което виждаш като цвят, е остатъкът. Ето защо един и същ предмет изглежда различно на слънце и на лампа: сменя се съставът на светлината, а не предметът. Поради това професионалистите работят с мостри при реалната светлина на мястото, а не с екран или каталог. Мозъкът обаче се опитва да коригира и да запази цвета постоянен, което е удобно в живота и катастрофално, когато избираш боя по каталог.
Втората основа е физиологична. Окото има три вида рецептори, чувствителни към различни части на спектъра. Всички цветове, които виждаш, са резултат от това как тези три се възбуждат взаимно. Поради това има цветове, които не съществуват като дължина на вълната, но съществуват като усещане — например наситено лилаво, получено от смес на два края на спектъра. Няма светлина с такава дължина. И двама души могат да спорят за един цвят, без нито един от тях да греши: те сравняват с различни съседи. Има само усещане, което мозъкът създава от комбинацията.