Културният туризъм расте, защото пътуването стана по-евтино и защото хората търсят преживяване, а не само плаж. Историческият град предлага нещо, което курортът не може: улица, по която са вървели други хора преди векове, къща с дърворезбен таван, крепост с изглед. Това е и предимство, и капан. Предимството е, че наследството не може да бъде копирано другаде. Капанът е, че същото това наследство е крехко и се износва от посещения.
Несебър е най-ясният пример за натиска. Старият град е разположен на малък полуостров, а улиците са тесни и калдъръмени. През лятото там влизат хиляди хора на ден, а с тях — автобуси, сергии и шум. Сградите от XIII–XIV век не са проектирани за такъв поток, а водата и канализацията също имат ограничения. Общината опитва различни мерки — такси за вход, ограничения за автомобили, — но всяка мярка е непопулярна сред бизнеса, който живее от потока.
Созопол показва друг модел. Градът има стар квартал с дървени къщи, но и плаж, който привлича друг тип турист. Лятото е интензивно, а извън сезона градът живее от риболов, строителство и пенсии. Тази двойственост помага, защото приходите не зависят само от наследството, но и създава напрежение: плажът и старият град искат различна среда. Когато строежите наближат старите къщи, конфликтът става видим и трудно разрешим.