Стълбището на стария блок мирише на влага и цимент. Парапетът е хладен дори през лятото, а по стъпалата има следи от кофража — леки ивици, останали от дъските, в които някога е бил излят бетонът. Сградата е построена за по-малко от година и вече е на повече от четиридесет. В нея живеят стотици хора, които никога не са се замисляли какъв материал ги държи. Затова и никой не го забелязва, докато не започне да се рони по ъглите на балкона. Бетонът е най-разпространеният строителен материал в света и най-невидимият.
Технологията е древна, но модерната ѝ форма е сравнително нова. Цимент, пясък, чакъл и вода се смесват, изливат се във форма и се втвърдяват. Бетонът е много як на натиск и много слаб на опън — затова в него се слага стомана, която поема опъна. Така се получава стоманобетон: тънки плочи, големи отвори, конзоли, греди с малко сечение. Затова и стоманобетонът е най-важното строително изобретение на двайсети век, макар да няма име на изобретател. Без това съчетание нямаше да има нито небостъргачи, нито подземни гаражи, нито язовири.
Икономиката обяснява разпространението. Бетонът е евтин, наличен навсякъде, лесно се формова и не изисква специална квалификация за основната работа. Поради това той построи масовото жилище след войните, пътищата между градовете, училищата и болниците. Той е и политически: държава, която иска бързо да настани милиони хора, няма по-достъпен инструмент. Ето защо и днес най-големите бетонни сгради често са обществени: там цената е по-важна от престижа. Именно затова естетиката на бетона често е естетика на необходимостта, а не на избора. И без стомана бетонът остава материал за стени, а не за конструкции.