Културното наследство не е само красиви сгради. То включва улици, площади, археологически пластове, индустриални обекти, военни паметници, гробища и дори дървета. Законът разграничава недвижими ценности — сгради, ансамбли, археологически обекти — от движими, като картини, икони и ръкописи. Тази разлика е важна, защото режимите са различни: една икона се пази в музей при контролирани условия, а една къща трябва да издържа на дъжд, сняг и живеене.
Статутът има степени. Най-високата категория предполага най-строг режим и най-голяма отговорност за собственика, но и най-голям шанс за държавна подкрепа. По-ниските категории позволяват повече промени, стига да се запази характерът на сградата. Проблемът е, че статутът често се дава късно — след като сградата е повредена — или се отнема тихо, когато собственикът има интерес. Затова публичният регистър и достъпът до информация са също толкова важни, колкото и законът.
Реставрацията е наука и занаят едновременно. Преди да се пипне фасада, се прави историческо проучване, архивна справка и фотозаснемане; после се изследват мазилки, бои и конструкция. Принципът е минимална намеса: да се запази колкото може повече оригинален материал и да се добавят само елементи, които са необходими за устойчивост. Новите части трябва да се разпознават, а не да се представят за стари. Това е разликата между реставрация и декорация.