Обществените сгради на София днес се делят на три групи: реставрирани, приспособени и нови. Всяка от тези стратегии има своите успехи и своите конфликти, а заедно те показват как един град се справя със собственото си наследство.
Най-успешният пример за приспособяване е Централната минерална баня. Сградата на Петко Момчилов и Йордан Миланов е открита през 1913 година и работи като баня до 1986 година, когато е затворена поради лошо състояние. След дълга реконструкция на 17 септември 2015 година в нея отваря врати Регионалният исторически музей — София, чиято колекция наброява над 120 хиляди движими културни ценности.
Същата година е важна и за изобразителното изкуство. Националната художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство се обединяват в Национален музеен комплекс, а след конкурс през април 2015 година комплексът получава името „Квадрат 500“. Днес той притежава над 10 хиляди музейни единици и се превръща в един от най-посещаваните културни обекти в центъра.
Халите показват по-спорен път. Сградата на Наум Торбов от 1911 година е затворена през 1988 година и отворена отново на Великден 2000 година след реконструкция на архитектите Константин Антонов и Христо Ганчев, отличена с европейска награда за архитектура. През 2024 година обаче интериорът е преустроен за квартален супермаркет, което предизвиква дебат дали една паметникова сграда може да запази идентичността си при нова функция.