Софийското метро е рядък пример за инфраструктура, която е планирана десетилетия преди да бъде построена. Първите проучвания за подземен транспорт в столицата са направени в края на 60-те години. През 1972 година Министерският съвет одобрява технико-икономически доклад, а през 1973 година е създадена специализираната проектна организация „Метропроект“.
През 1974 година е приета генерална схема: три метродиаметъра с обща дължина 72 километра, 75 станции и средно разстояние около километър между тях. Линиите трябва да се пресичат в центъра във формата на триъгълник с върхове при „Света Неделя“, Софийския университет и НДК. Тази схема остава основа на развитието и до днес.
През 1975 година за главен изпълнител е определено държавното стопанско обединение „Хидрострой“, в което е създаден „Метрострой“; същата година е създадена и дирекция „Метрополитен“ към Столичната община. Строежът обаче се проточва: финансирането е трудно, а подземното строителство в гъст град е скъпо. Работата започва в покрайнините, където теренът е по-прост, а центърът се отлага, защото изисква изместване на подземни мрежи и укриване на трафика.
Първият участък е открит на 28 януари 1998 година — 6,5 километра и пет станции: „Сливница“, „Люлин“, „Западен парк“, „Вардар“ и „Константин Величков“. За софиянци това е първото редовно метро в страната. През 1999 година линията стига до „Опълченска“, а през 2000 година — до „Сердика“, при обща дължина 8,1 километра и седем станции.