Площадите са най-политическата част от града. Те се преименуват, пренареждат и преустройват при всяка смяна на властта, защото върху тях се вижда кой управлява и какво иска да каже. София има няколко такива слоя, струпани в рамките на един километър.
Първият център на новата столица се оформя около църквата „Света Неделя“, на мястото, където се пресичат четирите главни пътя на града. На 16 април 1925 година атентат, организиран от военното крило на БКП, разрушава храма и убива 170 души. Църквата е възстановена по проект на Иван Васильов и отново открита в края на 20-те години, а площадът остава един от главните възли на центъра.
Вторият слой е Ларгото. Площад „Независимост“ е създаден през 50-те години върху полуразрушени от бомбардировките сгради. Дължината му е около 200 метра, ширината — около 50. От север го заграждат ЦУМ и Министерският съвет, от изток — Партийният дом, от юг — Президентството и хотел „Балкан“.
Композицията е замислена като единен ансамбъл: еднакви височини, плътни каменни фасади, строга симетрия. Паметникът на Ленин стои от западната страна до 90-те години, когато е премахнат; през 2000 година на негово място е поставена статуята на София. През 2010-те години площадът е разкопан и в средата му е разкрит археологическият комплекс „Сердика“.