Парковете на София са по-стари от много от сградите, с които градът се гордее. Градската градина пред бившия царски дворец е смятана за първия обществен парк в България. Според едни източници тя е открита през 1872 година, според други — на 4 април 1878 година, когато е наречена „Александровска“ в чест на руския император Александър II.
Градината не е просто място за разходка. На 27 март 1891 година при източния ѝ вход е извършен атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов; финансовият министър Христо Белчев загива. Това показва, че общественият парк е и политическо пространство — място, където властта се показва и където срещу нея се посяга. През годините градината е прекроявана многократно: алеите се подменят, дърветата се подрязват, а около нея постепенно се строят министерства, театърът и банката.
Най-голямата градина е резултат от решение на Общинския съвет от 22 март 1882 година, взето по предложение на кмета Иван Хаджиенов. Създаването е възложено на швейцареца Даниел Неф, който през 1883–1884 година изготвя плановете и засажда първите цветя и дървета. Първоначално паркът се нарича Разсадник, после Пипиниер, а до 1885 година е известен и като Цариградска градина.