На 3 април 1879 година Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България по предложение на Марин Дринов. Градът, който посреща това решение, е малък: през февруари 1878 година общината отчита 11 694 жители. Четиридесет години по-късно той е неузнаваем, а до 1946 година населението му достига 435 хиляди души. Тази трансформация е най-важният факт за архитектурата на София: всичко, което се строи между 1900 и 1940 година, е отговор на бързото нарастване на една нова столица.
Около 1900 година градът има около 68 хиляди жители. Улиците са предимно кални, осветлението е с газени фенери, а представителният център едва се оформя между двореца и Народното събрание. Институциите обаче вече са налице: Софийският университет е основан през 1888 година, Народната библиотека — през 1878, а Българското книжовно дружество, бъдещата академия, — през 1869 година. Сградите за тези институции се превръщат в първата голяма задача на архитектите.
Народният театър е ключовата сграда на това поколение. Проектът е на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, строежът започва през юни 1904 година, а откриването е на 3 януари 1907 година. Залата има 848 места, а таванът е изписан от виенския художник Рудолф Фукс. Още при откриването студенти освиркват княз Фердинанд и той наказва университета със затваряне за шест месеца — доказателство, че една сграда може да стане политическа сцена.