Манастирът е сграда, която трябва да работи и като дом, и като крепост, и като училище. Затова неговият план е по-сложен от плана на църква: църквата е центърът, но около нея има трапезария, кухня, хамбари, килии, библиотека, стая за гости и двор, който свързва всичко. Обителта е миниатюрен град с един вход.
Рилският манастир показва как една обител се строи наново. Основан е през X век от Иван Рилски, а най-старата запазена сграда е Хрельовата кула от 1335 година. След пожар през 1833 година комплексът е изграден практически отначало между 1834 и 1862 година: четириъгълен двор, крила с чардаци на три етажа, църква в средата и стенопис, който покрива и външните стени. Днешният облик е възрожденски, но паметта е средновековна.
Бачковският манастир, основан през 1083 година от Григорий Бакуриани, показва друга линия. Тук има две църкви, костница с изписана външна стена и типик — устав, който урежда не само молитвата, но и собствеността, приема на братята и отношенията с ктитора. Сградата и документът работят заедно: архитектурата показва йерархията, а типикът я узаконява. Има и съвсем различен тип. Ивановските скални църкви край Русе от XIII–XIV век не са строени, а изсечени в скалата, а стенописите им са се запазили, защото варовикът държи сухо. Това е важно напомняне: манастирът не е задължително сграда. Понякога е място — пещера, тераса, извор, — което общността е приела за свое.