Дървената къща на Балканите е отговор на три условия: стръмен терен, ограничен камък и чести земетресения. Дървото е леко, работи на огъване и се сглобява бързо; камъкът е тежък, но държи влагата и прави основа. Затова къщата е хибрид: каменен цокъл и долен етаж, дървена надстройка, покрив от керемиди. Трявна и Копривщица показват два варианта на тази формула.
В Трявна дървото е и конструкция, и идентичност. Тревненската художествена школа от XVII–XIX век дава на града резбари и зографи, които работят по църкви, иконостаси и къщи. Затова къщата тук е и мебел: таванът е резбован, стълбището е резбовано, а чардакът стърчи над улицата на конзоли. Обшивката е от дъски, наредени плътно, което пази стената от дъжд и я прави лесно поправима.
В Копривщица дървото е по-подчинено на камъка. Къщите имат високи зидове, тежки порти и често каменен долен етаж, а чардакът е изнесен навътре в двора. Ослековата къща, строена между 1853 и 1856 година за търговеца Ненчо Ослеков, показва максимума на този тип: симетрична фасада, изписани стени, резбовани тавани и стаи, подредени около центъра. Тук богатството се показва с украса, а не с височина.