Възрожденската къща е компромис между желание и страх. Собственикът е търговец или занаятчия, който е видял Цариград, Одеса и Виена и знае как изглежда един представителен дом. Но живее в град, в който улицата е обществена, данъчната власт е чужда, а разбойниците не са само литературна фигура. Затова къщата показва отвътре и се крие отвън. Оттук идва и характерният разрез на улицата: висок каменен зид, тежка порта с метални обкови, глуха фасада на първия етаж. Животът започва на втория етаж, който излиза напред върху конзоли и наднича над зида. Това издаване не е каприз: то дава на собственика гледка към улицата и светлина, без да отваря дома на нивото на минувача.
Конструкцията е паянтова и това е най-важното ѝ свойство. Дървената скеля е решетка от греди, чиито кухини се пълнят с кирпич, дъски или плет, а после се мажат. Такава сграда е лека: при земетресение тя се огъва и пука, вместо да се срути наведнъж, а при ремонт се подменя парче по парче, без да се разглобява цялата. Каменният цокъл държи дървото далеч от влагата, а широките навеси пазят зидовете от дъжд.
Двете разпознаваеми части са чардакът и еркерът. Чардакът е галерия по фасадата — открита, остъклена или затворена с дъски — и е най-многофункционалното помещение в къщата: там се работи, суши, посреща и разговаря, а през лятото там се спи. Еркерът е самостоятелна стая, изнесена напред, често с три прозореца, която дава на домакина място за гледане и за показване.