В кабинета по химия на стената виси голяма таблица с квадратчета и букви. Повечето ученици я помнят като нещо за зубрене: водород, хелий, литий, после редове и колони, които не значат нищо. После идва един урок, в който учителят казва, че подредбата не е измислена, а отразява строежа на атома. Изведнъж квадратчетата започват да имат причина. Това е рядък момент в училище — когато нещо, което изглежда произволно, се оказва подредено по правило. Затова един добре изнесен урок може да промени отношението към цял предмет.
Менделеев подрежда елементите по атомно тегло и забелязва, че свойствата се повтарят в ритъм. Това е странно: числата растат плавно, а свойствата скачат периодично. Той оставя празни места там, където ритъмът се къса, и предсказва свойствата на елементи, които още не са открити. Когато те са намерени, предсказанията се оказват близки до истината. Това превръща таблицата от списък в инструмент: тя не само подрежда известното, а казва какво да се търси. Ето защо таблицата е пример за теория, която първо е работила, а после е била обяснена.
Обяснението идва по-късно, с разбирането на атома. Химичните свойства зависят главно от електроните във външния слой, а те се запълват в определена последователност. Когато един слой се запълни, следващият започва отначало и свойствата се повтарят. Оттук халогените си приличат помежду си, макар да са в различни редове, и затова благородните газове са толкова неактивни. Ритъмът не е мистичен; той е следствие от това как се подреждат електронните състояния. Поради това редовете и колоните не са произволна решетка, а карта на енергийните нива; който разбере това, спира да зубри.