В кабинета жена на средна възраст описва, че спи лошо, чувства се уморена и е качила тегло, без да е променила нищо. Изследванията показват нормални стойности на повечето неща, а тя си тръгва с усещането, че си е измислила. Хормоните са точно такава тема: кръвта показва числа, а тялото показва разказ. Затова добрият разговор започва с въпроса кога се случва, а не само какво се усеща. И двете са верни, но не се вписват лесно в една таблица, защото хормоните работят във времето, а не в един момент.
Хормонът е химически сигнал, който пътува с кръвта и действа на разстояние. Той не командва директно — той променя чувствителността на клетките. Затова ефектът е бавен и разсеян. Един хормон може да влияе на съня, на апетита, на температурата и на настроението едновременно. Количеството е малко, но значението е голямо. Клетките разпознават много слаб сигнал и реагират на промяната. Те не реагират само на абсолютната стойност в момента. Ето защо и лекарите питат кога се храниш и спиш, преди да питат какво пиеш. Поради това едно измерване рядко е цялата истина за система, която работи в ритъм.
Ключът към системата е обратната връзка. Тялото измерва нивото и коригира производството: когато тиреоидните хормони паднат, мозъкът усилва сигнала към жлезата; когато кортизолът се вдигне, той сам спира собственото си производство. Следователно хормоните не се движат в права линия, а в ритъм — дневен, месечен, сезонен. Едно изследване в четири следобед може да показва различно от същото изследване сутринта. Обратната връзка обяснява и защо рязкото спиране на хормон може да предизвика ефект, обратен на очаквания. Това не е грешка на лабораторията, а свойство на системата.