В студен облак, който изглежда празен, започва да се случва нещо. Газът е разреден, но има маса и тя привлича. Лекото превишаване на плътността в една област привлича още газ, онова привлича още и така се образува сгъстяване. Никой не го е подтикнал; достатъчно е едно случайно колебание и гравитацията прави останалото. Точно тук започва историята на една звезда — не с блясък, а със свиване, което в началото е почти незабележимо и много бавно. Затова раждането на звезда е бавно и почти невидимо, докато не стане късно да се пропусне.
Свиването освобождава енергия. Когато газът пада навътре, той се ускорява и загрява, а центърът става най-горещият. Температурата расте, докато не стигне стойности, при които ядрата започват да се сливат. Тогава се отделя огромно количество енергия и се появява налягане, което действа навън. От този момент има две сили: гравитация, която тегли навътре, и налягане, което бута навън. Звездата е стабилна, защото тези две сили са в равновесие, а не защото нещо е спряло. Ето защо звездата е устойчива система, а не вечен огън, и това е разликата между равновесие и чудо.
Равновесието има цена. Горивото се изразходва и съставът се променя: водородът се превръща в по-тежки ядра, а това променя температурата и налягането. Звездата се подрежда наново, разширява се, става по-ярка, после пак се свива. Тези фази не са ред на стъпки, които някой е програмирал, а следствие от това, че всеки етап създава условията за следващия. Оттук астрономите могат да предскажат съдбата на звездата по едно число — масата ѝ, която определя колко бързо ще изгори. Поради това масата е най-важното число, което можеш да научиш за една звезда.