Крепостта е най-честното свидетелство за средновековната държава, защото показва какво обществото е смятало за нужно да защити. Не всичко се огражда: огражда се това, което врагът иска — вода, път, гарнизон, църква, владетел. Затова планът на една крепост е списък на приоритетите ѝ, а не просто геометрия на стени.
Първото правило е подчинението на релефа. Стената върви по ръба на скала или по гребен, защото там е по-тънка и по-висока едновременно; кулите стърчат на местата, откъдето се стреля по подстъпите; портата е една, тясна и чупена, за да не може да се влезе с таран в права линия. Там, където няма естествена защита, се копае ров и се насипва вал — тоест релефът се прави наново.
Царевец показва как крепостта става столица. Хълмът над Търново е укрепен още преди въстанието на Асен и Петър от 1185 година, но след него става център на Второто българско царство и обраства със сгради: царски дворец, патриаршия, църкви, жилища по склоновете. Отсрещната Трапезица е по-скоро квартал с много църкви. През 1393 година градът пада, а с него изчезва и столичната функция — стените остават, животът се измества.