Столицата е скъпо нещо. Тя трябва да побере владетеля, двора, гарнизона, администрацията и църквата, а всичко това изисква стени, вода, складове и път до останалите земи. Затова преместването на столицата от Плиска в Преслав през 893 година не е прищявка на Симеон, а политическо решение със сградна цена: нов център означава нови сгради и ново разпределение на влиянието.
Плиска е продукт на лагера. Тя възниква през 681 година като укрепено селище на конна дружина и запазва тази логика век и половина: огромен ров и вал опасват полето, вътре има втори пояс стени, а в центъра са дворецът и каменните сгради на властта. Дворът е езически по план — тронна зала, голям двор, помещения за приближените, — а след покръстването до него израства Голямата базилика, която трябва да побере цялата нова вяра на държавата.
Тази базилика е интересна не само с размерите си. Тя е строена по византийски образец, с атриум, нартекс и три кораба, тоест с пространство за катехумени и за процесия. Но е издигната до двореца, а не в града — знак, че християнството в Плиска е първо владетелска институция и едва после общност. Каменните водохранилища и надписите на Омуртаг показват другата страна на същата власт: тя се грижи за водата и за реда, защото това се вижда и се помни.