Тракийската гробница е архитектура, създадена за един-единствен посетител — мъртвия. Това обяснява всичко останало: малкият размер, липсата на прозорци, тесният коридор, вниманието към повърхността вместо към обема. Жилището трябва да е удобно и да издържа ежедневна употреба; гробницата трябва да издържа векове и да не бъде отваряна. Затова тракийските майстори влагат усилия в неща, които днес бихме нарекли инженерни: как камъкът да не се свлича, как водата да не влезе, как насипът да не се смъкне в камерата.
Конструктивната схема е проста и много ефективна. Отпред има дромос — коридор, който върви хоризонтално или леко наклонено надолу; след него преддверие, което е по-широко и по-високо; после камерата, която е истинската стая на мъртвия. Когато камерата е кръгла, покритието е купол, изграден от пръстени, всеки от които стеснява отвора. Така натоварването слиза надолу по зида като поредица от опори, а не виси на таван. Отгоре всичко се затваря с насип, който играе ролята на одеяло: държи температурата постоянна и отвежда дъждовната вода настрани.
Казанлъшката гробница е учебникарски пример за този тип. Тя е открита на 19 април 1944 година, когато войници копаят окопи на хълма Тюлбето, и е датирана в края на IV – началото на III век пр. Хр. Вътре дромосът е тесен, преддверието е правоъгълно, а камерата е кръгла, зидана от дялан камък и тухли, с купол, който затваря пространството като черупка. Стените са изписани с погребално угощение и конни сцени, което превръща една конструкция в разказ за положението на мъртвия.