Идеята за театрално училище в България е стара, но реализацията ѝ е късна. До 40-те години актьорите се учат в трупи, от по-възрастните, с малки стипендии в чужбина или просто на сцената. Това дава силни индивидуалности, но не и система. Законът за театрите от 9 април 1942 година включва създаването на Театрална школа към Народния театър, открита на 22 ноември същата година в Аулата на Софийския университет.
Началото е експеримент. Школата има правилник от 16 октомври 1943 година, но няма сграда, нито постоянен преподавателски състав. Едва постановлението на Министерския съвет от 28 януари 1948 година я превръща в Държавно висше театрално училище с ясна учебна структура. Първият випуск е от 22 студенти по актьорско майсторство — малко, но достатъчно, за да се провери дали методът работи.
Първият ректор е Димитър Митов, а сред ранните ръководители е Боян Дановски — режисьор, който донася опита на немския и руския театър. През 1951 година училището получава името Висш институт за театрално изкуство (ВИТИЗ), а през 1955 година — сграда с три сцени и аудитории. Това е решаващо: театърът може да се учи само като се играе, а за игра трябват зали, светлина и публика.