Гледах филм вкъщи и на около час и половина усетих, че гледам часовника. Не беше лош. Просто бях спрял да чакам нещо. По-късно разбрах, че това е класически проблем на средата: историята е представила въпроса, но още не го е изострила, и затова напрежението се е разляло в поредица от сцени, които се случват, без да променят нищо. Средата е най-трудната част на сценария, защото там трябва да се поддържа интерес, а не да се обяснява. Затова е полезно да се следи не какво се случва, а какво се променя, защото само второто държи вниманието.
Класическата структура е три действия: представяне, усложнение, разрешение. Първият акт поставя въпроса и показва какво ще загуби героят, ако не успее. Вторият го изостря, като сменя условията и увеличава цената. Третият отговаря. Около една четвърт до една трета от времето е влизане в историята, средата е най-дълга, а краят е кратък. Това не е закон, а разпределение на вниманието, което работи, защото публиката има нужда от време. Затова структурата е по-скоро карта на вниманието, отколкото правило за писане, и всеки я използва по свой начин.
Добрите сценарии не следват формулата сляпо, но почти винаги решават същите задачи. Те знаят какво иска героят, какво му пречи и какво ще се промени, ако се провали. Средата е трудна, защото там героят не може да спечели веднага, но трябва да има причина да продължи. Поради това в средата се появяват нови обстоятелства, съюзници, предателства и разкрития — не за да се запълни времето, а за да се промени цената на решението. Ето защо е важно да се знае какво иска героят още в началото, иначе средата няма какво да изостря.