Избирах филм по жанр и останах разочарован, защото получих точно това, което очаквах. После, на следващия ден, гледах друг от същия жанр и бях доволен по същата причина. Разликата не беше в качеството, а в това какво съм искал онази вечер: понякога искам обещанието да бъде изпълнено, понякога искам да бъде измамено. Жанрът е точно това — договор между филма и зрителя, и удоволствието зависи от това дали искаш договорът да се спази. Затова е добре да се знае какво искаш, преди да избереш жанр: понякога искаш познато, понякога — изненада.
Жанрът е договор: влизайки в уестърн, очакваш определени неща — пейзаж, самотен герой, закон извън закона. Влизайки в комедия, очакваш ред, при който напрежението се освобождава със смях. Затова жанрът е и удобство, и ограничение. Той позволява на зрителя да знае какво да гледа, без да му се обяснява, и позволява на автора да пропусне част от въведението. Но същият договор може да се превърне в схема, ако никой не го използва, за да каже нещо. Поради това жанрът е и икономика: той позволява на филма да бъде продаден, преди някой да е видял кадър.
Най-интересните филми често смесват или развалят договора — и точно това е изненадата. Уестърн, който не завършва с престрелка; комедия, в която никой не се смее; филм на ужасите, в който чудовището е съвсем човешко. Познаването на жанра е предпоставка за удоволствието от нарушаването му: ако не знаеш какво се очаква, няма да усетиш кога то е отказано. Поради това добрите нарушения не са невежество, а точен разчет. Ето защо най-добрите нарушения идват от автори, които обичат жанра, а не от такива, които го презират. Това се усеща.