София има повече театрални места на глава от повечето европейски столици, но това не значи, че моделът е един. Малък градски театър „Зад канала“ е създаден през 1990 година, когато общината решава да има собствена сцена, различна от държавните. Първият директор Борислав Чакринов избира име, което звучи като адрес, а не като институция, и лого с жаба и корона — шега с патоса на „националното“.
Тази ирония се оказва работеща стратегия. Театърът залага на съвременна българска и европейска драматургия, на режисьори с ясен почерк и на актьори, които публиката разпознава — Ицко Финци, Илка Зафирова, Христо Мутафчиев, Мария Сапунджиева. Днес директор е Бина Харалампиева, а сцената на булевард „Мадрид“ 1 остава една от малкото, където премиерата е събитие, а не рутина.
Театър 199 е роден от съвсем друга логика. Открит на 12 юни 1965 година, той е наречен на броя на местата си — 199, днес 169 — и е замислен като камерна сцена за съвременни автори. В подземието на „Славянска“ 8 няма трупа: всеки спектакъл се събира като проект, с режисьор и актьори, поканени за конкретното заглавие. Така театърът може да работи с много различни естетики, без да ги помирява в общ репертоар.