В залата е тихо и светло, а единственото, което се движи, е кранът над басейна с вода. Вътре стои горивна касета — метална конструкция с височина на човек, пълна с керамични таблетки. От нея идва топлината за цял град, но наоколо няма огън, няма дим и няма нищо, което да прилича на опасност. Ядрената енергия изглежда най-скучната от всички, докато работи, и най-страшната, когато се говори за нея. Разликата между вида на съоръжението и вида на страха е в основата на целия спор, който рядко се води с числа.
Механизмът е верижна реакция, при която тежко ядро се разделя при удар с неутрон и отделя енергия и още неутрони. Ако това се случва твърде бързо, се получава взрив, затова реакторът е устроен така, че реакцията да е точно критична — всяко делене да води до едно следващо. Контролни пръти поглъщат неутрони и спират процеса, а водата отвежда топлината към турбината. Затова физически реакторът не може да се държи като бомба, защото горивото не е достатъчно обогатено и няма как да се събере в плътна маса. Но може да се прегрее, и това е истинската опасност.
Дори след спиране на реакцията горивото продължава да отделя топлина и това е ключът към най-тежките аварии. Причината не е реакцията, а невъзможността да се охлажда остатъчното топлоотделяне, което продължава дни. Ето защо съвременните проекти разчитат на пасивни системи, които работят без ток и без оператор, и на отделни контури, които не могат да се срещнат. Безопасността не е едно устройство, а начин на мислене, при който всеки предполага, че другият е сгрешил. Точно това е разликата между инженерство и самоувереност. Тази логика се нарича дълбоко защитена и тя е по-важна от всяка декларация.