Народният театър не е създаден с една заповед, а с поредица от административни решения, които превръщат една субсидирана трупа в национална институция. През 1903 година министър Иван Шишманов назначава комисия, начело с Илия Миларов, която да подготви предложение за собствена сграда. Народното събрание решава, а с указ на княз Фердинанд I се отчуждава теренът на бившия дъсчен театър „Основа“, където през юни 1904 година започва строежът.
Изборът на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер не е случаен. Двамата са автори на оперни и драматични театри в цяла Централна Европа и предлагат сграда, която говори за държава, която иска да бъде видяна като европейска. Залата с 848 места, украсена от художника Рудолф Фукс, е била по-малка от много западни театри, но е имала нещо по-важно — желязна сценична механизация, поръчана от Германия.
Откриването на 3 януари 1907 година се превръща в политически скандал. Студенти освиркват княза, а той отговаря със заповед да се затвори Софийският университет за шест месеца. Този епизод показва нещо, което остава вярно през целия XX век: голямата национална сцена е място, където обществените конфликти се виждат по-ясно, отколкото в парламента.