Тодор Динов е роден през 1919 година в Дедеагач, който днес е Александруполи в Гърция, и израства в София. Учи изобразително изкуство, работи като илюстратор и карикатурист, а след войната се озовава на мястото, където българското кино тепърва се институционализира. През 1955 година поема отдела за анимационни филми и остава там дълго. Неговите филми не са детски в тесния смисъл: те използват рисунката, за да казват неща за властта, страха и суетата, които възрастните разбират по-добре.
Динов създава школа, а не просто поредица от филми. Той настоява аниматорът да бъде автор, а не изпълнител, и това се усеща в работите на учениците му. Българската анимация от 60-те и 70-те години е разнообразна: има поетични филми, гротески, политическа сатира и експерименти с техника. Държавното финансиране, колкото и ограничено да е, позволява на режисьорите да работят върху нещо, което не трябва да се изплаща веднага.
Доньо Донев идва от карикатурата и това определя стила му. „Тримата глупаци“ са три еднакви фигурки с шапки, които се държат като бюрократи, философи и съседи едновременно. Епизодите са къси, почти неми и построени върху един абсурден проблем, който героите сами създават. Липсата на диалог е стратегическа: тя премахва езиковата бариера и прави сатирата универсална, без да я обяснява. Затова поредицата печели награди в чужбина и остава разпознаваема и днес.