Димитър Петров не е режисирал само детски филми, но именно с тях остава в паметта. Причината е в подхода: той не снима деца като малки възрастни и не им дава реплики, които звучат като поука. В „Таралежите се раждат без бодли“ от 1971 година трите новели са свързани от темата за свободата и възпитанието, но всяка има собствен тон — от гротеска до тиха тъга. Това разнообразие прави филма интересен и за възрастни, което е рядкост в жанра.
Братя Мормареви — Иван и Димитър — са автори на сценариите и на трите филма. Те познават детската реч и не се страхуват да оставят героите да бъдат невъзпитани, егоистични и смешни. В „С деца на море“ от 1972 година действието се развива в Несебър и това дава на филма усещане за отпуск, в който възрастните са заети със себе си, а децата управляват собствените си малки драми. Двете новели — за момчето, което иска да бъде като възрастния си приятел, и за лятната ваканция — не се опитват да поучават. Те просто наблюдават.
„Васко да Гама от село Рупча“ е направен през 1986 година като шестсериен телевизионен филм. Това е различен формат и различна публика: деца, които гледат вкъщи, а не в киносалон. Героят е момче от село, което мечтае за море и за пътешествия, и тази мечта е достатъчна, за да се завърти цяла поредица от приключения. Сериалът показва, че детското кино може да работи и с по-малък бюджет, ако има силен характер и ясна цел.