„Оркестър без име“ е заснет през 1980 и 1981 година, а премиерата е на 4 януари 1982 година. Този разтегнат период е показателен за начина, по който се правеше кино в социалистическа България: имаше държавно финансиране, но и дълга подготовка, съгласуване и чакане. Филмът излиза в студио „Бояна“, в творчески колектив „Средец“, с екип, който вече се познава от предишни продукции. Людмил Кирков и Станислав Стратиев работят заедно и това си личи: режисурата не се опитва да надвика сценария, а му дава пространство.
Сценарият на Стратиев е построен върху прост двигател — четирима приятели искат да свирят. Велко Кънев е Велко, Филип Трифонов е Филип, Павел Попандов е Павел, Георги Мамалев е Гошо. Те имат различни професии и различен темперамент, но ги свързва не амбицията за слава, а нуждата да правят нещо заедно. Точно затова филмът не е за успеха, а за опита да останеш себе си, когато успехът не идва. Морският бряг е идеалната сцена за това: там всички са временно някъде другаде и всички искат да изглеждат по-добре, отколкото са.
Актьорският ансамбъл е най-голямото богатство на филма. Велко Кънев, Георги Мамалев и Павел Попандов по-късно стават популярно комично трио, но тук още не играят себе си като сценични образи, а четири отделни характера. Филип Трифонов носи меланхолията на човека, който иска да бъде обичан и не знае как да го поиска. Катерина Евро и Мария Каварджикова добавят женска гледна точка към свят, в който мъжете говорят за приятелство, а всъщност се пазарят за място.