Романът на Димитър Димов излиза през 1951 година и веднага се превръща в събитие. Причината не е само сюжетът за забранената любов и за тютюневите милиони. Димов описва един свят, който читателите познават от собствения си живот: провинцията, в която образованието не храни, градът, в който се броят пари, и семейството, което се разпада, когато едното дете избере идеологията, а другото — печалбата. Тютюнът е идеалният символ за тази икономика, защото е култура на дребни производители, търговци на едро и износ, а между тях стои човек, който може да бъде убеден или притиснат.
Корабов поема и сценария, и режисурата. Това е важно, защото филмът не преразказва романа, а избира една линия — издигането на Борис Морев — и я подрежда като морална сметка. Операторът Въло Радев, който по-късно сам става режисьор, снима в черно-бяло и това изостря контраста между луксозните интериори и лицата на хората, които работят за тях. Музиката на Васил Казанджиев не подчертава чувствата, а държи напрежение, сякаш под повърхността на всяка сцена има друга сцена.
Актьорският избор е този, който превръща филма в класика. Йордан Матев играе Борис не като злодей, а като човек, който постепенно свиква с цената на собствените си решения. Невена Коканова е Ирина — жена с вкус към красивото и с ясно усещане кой плаща за него. Иван Касабов е Павел, братът, който избира другата страна и с това поставя въпроса дали честността е позиция или привилегия. Мирослава Стоянова и останалият състав добавят онова усещане за общност, без което мелодрамата би останала само частен случай.