Романът „Време разделно“ излиза през 1964 година. Антон Дончев твърди, че го е написал за четиридесет и три дни, използвайки записките на поп Методий Драгинов от село Корова — текст от XVII век за насилственото помохамеданчване в Родопите. Книгата е построена като редуващи се записки на двама души: венецианеца Абдуллах и поп Алигорко. Затова събитията се виждат от две страни и читателят не получава готов извод.
Романът има рядка съдба. Първият му положителен критик е Николай Хайтов, който хвали автентичността, а книгата се превръща в издателски феномен и се изучава в училище. Когато през 80-те години се решава да бъде екранизиран, проектът е голям по всички мерки: две части, близо 270 минути, държавно финансиране и най-добрите налични техници. Режисьор е Людмил Стайков, който току-що е завършил трилогията „Хан Аспарух“.
Сценарият е дело на Стайков, Георги Данаилов, Михаил Кирков и оператора Радослав Спасов, музиката е на Георги Генков. Снимките продължават шестнадесет месеца на терен в Родопите — рядкост за българско производство. Заради трудната проходимост техниката и екипът се качват със 180 коня и две магарета; лентата е „Кодак“, внасяна от Лондон и връщана там за проявяване. Роженският манастир е преустроен в конак, снима се и при крепостта Устра.